27 окт. 2009 г., 11:32

Запази любовта си за мен...

882 0 1

Запази любовта си за мен,
всеки ден тъй различно ухае.
Мек и нежен, пороят нехае,
че сърцето ми вече е в плен.

Не пилей любовта си, поспри.
Този танц от безброй аромати
носи чувства, за теб непознати...
А сърцето ми тихо гори...

Забрави за магията вън,
не усещаш ли тази във мен?
Да, навярно и ти си смутен
да дочуеш любовния звън.

Затова не пилей любовта.
Запази я за мене, поспри.
Дай ми огъня в твойте очи
и вземи този в мойта душа.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Йее -- нещо различно от кръстосана рима. Но отново готино Звучи толкова невинно и плахо, точно както трябва да се държим с Нея.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...