Запази от дъха ми
на нар и смокини,
от искрящия пламък
във мойте очи,
от копнежа ми див
и танца ни лунен,
завладял те във вихър
сред мойте коси.
Запази от страстта ми
и нежния шепот,
от горещото в мене
и пулса в кръвта,
аромата на кестени,
полуделия трепет
и мечтите ни цветни
във нашия свят.
Запази ме във теб
и аз ще те нося,
ще изпълваш кръвта ми
с искрящи слънца,
ще те виждам в дъжда
и ще тичаме боси,
запленени и волни,
като малки деца.
© Евдокия Иванова Все права защищены