Запази ни сърцата за утре
Звънко пееха светли китари.
По лицето ми плъзнаха сенки.
Отмини ме, любов. Замълчи.
Утре дните ще бъдат отново начало.
Утре пак ще довяват трели
недопяти в лъчи, ала все така топли.
Утре дните ни пак ще са летни
с недокоснати жарещи устни.
Тези песни, приятелю, в очите въздишат.
И не стигат им струните тънки,
те по пътища трънни издигат стени,
да запазят душите ни чисти.
Длани топли подай ми сега.
Слънце нека в очите ни диша.
А от мисли, завоирали към пропастта,
запази ни сърцата за утре...
По лицето ми плъзнаха сенки.
Отмини ме, любов. Замълчи.
Утре дните ще бъдат отново начало.
Утре пак ще довяват трели
недопяти в лъчи, ала все така топли.
Утре дните ни пак ще са летни
с недокоснати жарещи устни.
Тези песни, приятелю, в очите въздишат.
И не стигат им струните тънки,
те по пътища трънни издигат стени,
да запазят душите ни чисти.
Длани топли подай ми сега.
Слънце нека в очите ни диша.
А от мисли, завоирали към пропастта,
запази ни сърцата за утре...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
