14 мар. 2009 г., 13:21

Запечатано щастие 

  Поэзия » Любовная
859 0 13

На дъното на сините ми мисли

изплува пак разлята нежност,

посрещам изгрева с мечтите,

а залезът поражда в мен копнежи.

 

Във шепите си нося тиха обич,

която да ме сгрява и завръща

при две ръце и две очи искрящи,

и спомените топло да прегръщам.

 

Усмихвам се и те шептя на вятъра,

как ти прораснал си в душата,

със теб разбрах какво е щастие

и миговете - вечност запечатах.


© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??