На дъното на сините ми мисли
изплува пак разлята нежност,
посрещам изгрева с мечтите,
а залезът поражда в мен копнежи.
Във шепите си нося тиха обич,
която да ме сгрява и завръща
при две ръце и две очи искрящи,
и спомените топло да прегръщам.
Усмихвам се и те шептя на вятъра,
как ти прораснал си в душата,
със теб разбрах какво е щастие
и миговете - вечност запечатах.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
