16 нояб. 2017 г., 09:50

Запетаи

1.4K 0 0

Животът е любовен стих,

който препрочитах,

но днес случайно те открих

и нови трепети изпитах.

 

Ние с теб сме като строфа

от две кратки изречения.

В сюжет с любовна катастрофа,

копнежи, усложнения.

 

От теб разделя ме самичка

една точка помежду ни.

И макар съвсем мъничка,

тя ни прави просто думи.

 

Но неусетно да се размечтая,

драсвам ѝ една черта.

Точката е вече запетая

и наново пак чета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Anonymous Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...