Nov 16, 2017, 9:50 AM

Запетаи

  Poetry » Love
1.4K 0 0

Животът е любовен стих,

който препрочитах,

но днес случайно те открих

и нови трепети изпитах.

 

Ние с теб сме като строфа

от две кратки изречения.

В сюжет с любовна катастрофа,

копнежи, усложнения.

 

От теб разделя ме самичка

една точка помежду ни.

И макар съвсем мъничка,

тя ни прави просто думи.

 

Но неусетно да се размечтая,

драсвам ѝ една черта.

Точката е вече запетая

и наново пак чета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Anonymous All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...