16.11.2017 г., 9:50

Запетаи

1.4K 0 0

Животът е любовен стих,

който препрочитах,

но днес случайно те открих

и нови трепети изпитах.

 

Ние с теб сме като строфа

от две кратки изречения.

В сюжет с любовна катастрофа,

копнежи, усложнения.

 

От теб разделя ме самичка

една точка помежду ни.

И макар съвсем мъничка,

тя ни прави просто думи.

 

Но неусетно да се размечтая,

драсвам ѝ една черта.

Точката е вече запетая

и наново пак чета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Anonymous Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...