svetlitschka (СК)
529 4717
31 авг. 2020 г., 09:56  

Запокитена в нищото 

  Поэзия
388 6 4

Ще се гмурна в дълбокото.

Ще разбъркам посоките.

Само този миг има значение.

 

Ще доплувам до изгрева,

ще отпусна сама снага—

да ме носи размирно течение.

 

Да се връщам в началото

безтегловно е тялото,

свършват пътища без знамение.

 

Да отлитам след птиците

жажда пълни зениците.

Мокри ризи крилата наденаха.

 

В недовършена приказка,

несънувана никога,

мойте тихи въздишки простенаха.

 

В нищото запокитена,

в лодчица разнебитена

да издялам весла  съм наченала.

 

 

 

 

© СК Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Удоволствието е мое, мерси!
  • "да отлитам след птиците
    жажда пълни зениците
    мокри ризи крилата наденаха"

    Браво, Светулке!
  • Много вярно отбеляза, още съм в неговата власт.🚣‍♀️
  • И пак в прегръдки с вълните!
Предложения
: ??:??