Запокитена в нищото
Ще се гмурна в дълбокото.
Ще разбъркам посоките.
Само този миг има значение.
Ще доплувам до изгрева,
ще отпусна сама снага—
да ме носи размирно течение.
Да се връщам в началото
безтегловно е тялото,
свършват пътища без знамение.
Да отлитам след птиците
жажда пълни зениците.
Мокри ризи крилата наденаха.
В недовършена приказка,
несънувана никога,
мойте тихи въздишки простенаха.
В нищото запокитена,
в лодчица разнебитена
да издялам весла съм наченала.
© Светличка All rights reserved.
