Запомни ме така
И косът, самотен монах, от шубраците свирна
и посочи ни Божия златен портал на небето.
Здрач кадифен ни покри с аромати на смирна.
А лунният паяк ни обримчи с най-фини въжета.
Суети се край нас, гологлав и безхитростно жълт,
със усмивка на хищник и с чара на влюбен чиновник,
той отметна в тефтера небесен огромния дълг –
че за смелите ласки платците сами са виновни.
По телата ни светли полепнаха дим и мъгла,
сладък мъх и копринено нежни крилцата на вятър.
Но помни ме така – като острия връх на игла,
със която издрасках прощалните сигли на мрака.
Запомни ме с дъха на последната глътка мавруд,
дето влезе в кръвта с тишините си тежки и тъмни.
Чух злочест пилигрим да шепти – и несвестен, и луд –
как след тебе едва ли някога пак ще разсъмне.
Запомни ме, не вярвай в омайните топли вълни,
що преливат зад хълма – зелени, пенливи и буйни.
И пиянството тежко на тази любов запомни,
догоряла в полята и оставила троскот и пустош.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
