12 янв. 2012 г., 00:23

Заповед

660 0 4

Искаш свобода и ставам излишен,

говориш на инат за нашата раздяла,

за живота си необвързан, предишен,

а всъщност каква е истината цяла?

 

След мен, когато вратата затвориш,

вслушваш ли се в моите стъпки,

или продължаваш с мен да спориш,

без усещане за любовни тръпки.

 

Животът ми е частица от твоята душа,

без която да живея не се научих,

любовта ни трябва сам да разруша,

такава заповед от теб получих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш добър усет за ритъма и римите, само трябва да потърсиш по-нестандартни образи и да избягваш клишетата. Поздрави!
  • Трудно се достига до истината цяла!Когато я няма споделената любов е много трудно!Харесах!Поздрав!
  • Продължавай нататък,без заповеди.Любовта на тях не се подчинява!Не спирай поривите на душата!Поздрав!
  • Тъжно... Поздрав Никица!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...