Искаш свобода и ставам излишен,
говориш на инат за нашата раздяла,
за живота си необвързан, предишен,
а всъщност каква е истината цяла?
След мен, когато вратата затвориш,
вслушваш ли се в моите стъпки,
или продължаваш с мен да спориш,
без усещане за любовни тръпки.
Животът ми е частица от твоята душа,
без която да живея не се научих,
любовта ни трябва сам да разруша,
такава заповед от теб получих.
© Никица Христов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
