16 апр. 2015 г., 17:48

Заповядайте в събота

434 0 1

( в 16.00 часа в Посолството в Лондон)



В събота очаквам да се случи
някаква душевна светлина.
Дошлият дар словесен да получи
и нека да получи топлина.

Готов съм да представя свойте думи,
които са ми пратени от горе.
Да ви спечеля, не да ви загубя,
това единствено за срещата се моля.

Ония дето търсят клюкината,
в залата не ще да я намерят.
Поезията цяр е за душата
и чувствата жаравно в нея тлеят.

След тежката от работа неделя,
да се повозим на словесна яхта.
С поезията си аз тук живея.
Не е измислица. Това е факта.

Чрез нея оцелявам във чужбина
и съхранявам себе си изцяло.
Поезията ми не са картини, 
а моето душевно огледало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хaресaх стихчето!Откровено и точно изстрaдaното чувство е отрaзено.Споделям!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...