Заради едно сърце, което те обича.

26 авг. 2011 г., 22:56

Поэзия

640 0 1

Прекрачих прага на погубващите чувства,

макар да знаех, няма връщане назад.

И спомените за изгарящите пръсти

ме преследват всяка нощ. И в ад

се превръщат дните, а животът - в кошмар.

Парят сълзите в очите ми. Не плача.

Неизплаканите сълзи ми тежат, товар

след себе си като верига влача.

В тъги и болка оковах душата си.

Сама избрах затвор. Изхвърлих ключа.

И знаеш ли? Дарявам ти съдбата си,

заради едно сърце, което те обича.