26.08.2011 г., 22:56

Заради едно сърце, което те обича.

771 0 1

Прекрачих прага на погубващите чувства,

макар да знаех, няма връщане назад.

И спомените за изгарящите пръсти

ме преследват всяка нощ. И в ад

се превръщат дните, а животът - в кошмар.

Парят сълзите в очите ми. Не плача.

Неизплаканите сълзи ми тежат, товар

след себе си като верига влача.

В тъги и болка оковах душата си.

Сама избрах затвор. Изхвърлих ключа.

И знаеш ли? Дарявам ти съдбата си,

заради едно сърце, което те обича.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...