Заради пунша е. Заради пунша...
Мери-лин, Мери-лин,
ти все не си доразбрала.
Бивш морски вълк съм,
особняк,
разминал се със дългия
кораб.
Ходя на кино сега.
На театър.
Сбирки
духовни...
по един път месечно само.
И винаги сам.
Има един стол,
(от времето на Бет и Мери Тюдор),
долу в партера,
в ниското,
подписан с моето име.
Запазена марка.
Лично пространство.
От Хавър е.
И само аз го използвам.
Ушите ми започват да бучат,
когато някой
нахълта
след мен,
закъснял...
да диша в врата ми.
Да спори за нещо не негово,
да хвърля прах в очите ми,
а аз виждам все още.
Малко съм сляп,
затова се научих да нюхам.
Всъщност душата ми си усеща
кожата.
А ти...
драскаш със скапан маникюр
по нея.
Напомняш за себе си
почти всеки ден.
Да се настаниш удобно до мене
искаш
пак... пак, и пак.
Знаеш ли,
(не съм ли ти казал)?
Разлюбих те.
Заради пунша.
(Обичам карамфилен пунш).
А ти...
Забъркваш все оня, пиратския...
с бялото вино.
(И правиш бълвоч).
Аз съм старо куче.
Естет
по рождение,
държа на хубавото и
имам вкус, Мер.
Не слагам никога точка...
Пиян.
Заради пунша е.
Заради пунша,
вече няма любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веска Алексиева Все права защищены
