Заради пунша е. Заради пунша...
Мери-лин, Мери-лин,
ти все не си доразбрала.
Бивш морски вълк съм,
особняк,
разминал се със дългия
кораб.
Ходя на кино сега.
На театър.
Сбирки
духовни...
по един път месечно само.
И винаги сам.
Има един стол,
(от времето на Бет и Мери Тюдор),
долу в партера,
в ниското,
подписан с моето име.
Запазена марка.
Лично пространство.
От Хавър е.
И само аз го използвам.
Ушите ми започват да бучат,
когато някой
нахълта
след мен,
закъснял...
да диша в врата ми.
Да спори за нещо не негово,
да хвърля прах в очите ми,
а аз виждам все още.
Малко съм сляп,
затова се научих да нюхам.
Всъщност душата ми си усеща
кожата.
А ти...
драскаш със скапан маникюр
по нея.
Напомняш за себе си
почти всеки ден.
Да се настаниш удобно до мене
искаш
пак... пак, и пак.
Знаеш ли,
(не съм ли ти казал)?
Разлюбих те.
Заради пунша.
(Обичам карамфилен пунш).
А ти...
Забъркваш все оня, пиратския...
с бялото вино.
(И правиш бълвоч).
Аз съм старо куче.
Естет
по рождение,
държа на хубавото и
имам вкус, Мер.
Не слагам никога точка...
Пиян.
Заради пунша е.
Заради пунша,
вече няма любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
