9 мар. 2008 г., 13:49
"Зарекох се да не обичам"
Топлина във мене не търсете!
Такава няма вече. Няма и да има.
В много ми дойдоха и сълзите.
Сякаш, че съм плакала за трима!
Един човек душата някога плени ми.
Не виждате ли колко във очите ми личи,
че сърцето той разби ми
и хубавото в мене заличи!
Усмихвам се. Не питайте защо!
Дори самата аз не зная.
Може би се смея на сълзите
и нямам страх да го призная.
Не ме търсете! Аз любов не давам!
Някога със цялото сърце обичах!
После дълго съжалявах
и зарекох се да не обичам!
Такава няма вече. Няма и да има.
В много ми дойдоха и сълзите.
Сякаш, че съм плакала за трима!
Един човек душата някога плени ми.
Не виждате ли колко във очите ми личи,
че сърцето той разби ми
и хубавото в мене заличи!
Усмихвам се. Не питайте защо!
Дори самата аз не зная.
Може би се смея на сълзите
и нямам страх да го призная.
Не ме търсете! Аз любов не давам!
Някога със цялото сърце обичах!
После дълго съжалявах
и зарекох се да не обичам!
© Валентина Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Не се заричай, Вале! Пак ще можеш да обичаш и сърцето ти ще заздравее - само почакай да срещнеш правилния човек, който ще сглоби парченцата! Много ми хареса стиха ти! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрав!!!