15 июн. 2006 г., 00:46

ЗАРОВЕНА

993 0 1

                     Блъскаш ме надолу, към земята,
                     и без да се замисляш хвърляш
                    пръст, та аз съм още жива! Дишам,
                    и все някой има да тъжи за мен.
                      Не ме погребвай тъй зловещо, не
                    си ли мислил,че някой иска да ме
                    отърве? Мълча, но трябва да ти кажа!
                     Че вечно гоня някого от мен! А може би
                    не трябва да ги гоня? Макар че имам
                   нужда от любов, заровена, аз дишам
                   още.
                     И знаеш ли?
                   Отдавна спрях да чакам теб!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Палмира Божинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...