Jun 15, 2006, 12:46 AM

ЗАРОВЕНА

  Poetry
992 0 1

                     Блъскаш ме надолу, към земята,
                     и без да се замисляш хвърляш
                    пръст, та аз съм още жива! Дишам,
                    и все някой има да тъжи за мен.
                      Не ме погребвай тъй зловещо, не
                    си ли мислил,че някой иска да ме
                    отърве? Мълча, но трябва да ти кажа!
                     Че вечно гоня някого от мен! А може би
                    не трябва да ги гоня? Макар че имам
                   нужда от любов, заровена, аз дишам
                   още.
                     И знаеш ли?
                   Отдавна спрях да чакам теб!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Палмира Божинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...