Заровена любов
Подкупен съдник бе на моята душа,
пепел хвърли ми в очите,
издигна ти бесило за мен и любовта,
превърна в прах мечтите
Изгарям в пламъците на чужди грехове
и страдам по неписани закони,
вече ще търся нови светове
и ще съм свободна от окови,
ще заровя моето сърце
и споменът ще спре да ме преследва,
не зная накъде душата ще ме отведе,
тя все още е тъй ранима и тъй земна.
Ще търсиш онова момиче с блясъка
в очите, онова момиче с милото лице,
но не ще намериш топлината в гърдите,
отдавна изгорял е огънят в моето сърце.
пепел хвърли ми в очите,
издигна ти бесило за мен и любовта,
превърна в прах мечтите
Изгарям в пламъците на чужди грехове
и страдам по неписани закони,
вече ще търся нови светове
и ще съм свободна от окови,
ще заровя моето сърце
и споменът ще спре да ме преследва,
не зная накъде душата ще ме отведе,
тя все още е тъй ранима и тъй земна.
Ще търсиш онова момиче с блясъка
в очите, онова момиче с милото лице,
но не ще намериш топлината в гърдите,
отдавна изгорял е огънят в моето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
