15 дек. 2016 г., 08:09  

Засаждане на дивеч

723 1 7

Не вярваме на яростта, 
но тя пръстта пробива 
и стебло оформя. 
Разлиства клонките. 
Сдобива ги с пернати същества 
и вкоренява връх в инстинкта

да се оправдава всяка жертва. 
 

Доверието, казват, е

като страстта. 
Изгуби ли се,

всичко свършва. 
Надява се Началото. 
Обича предстоящата Среда, 
но тя пък се Страхува. 
Все от Себе си и  все до Смърт.

 

Сега е Време 
да използваме представата ѝ 
за копита и рога. 
Макар и да не сме елени.
Смири, по дяволите, уязвимата душа.
Дошло е време за Летене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани, човек си служи с думите за да изрази единствено онова, което е познал (при това донякъде) докато се е опитвал да (се) раздели емоциите си, за да овладее ситуациите, себе си, и да намери сили да продължи напред. И тъй като сме в същността си еднакви, преминаваме през личното (различното) по подобен начин, за да се намерим или изгубим в диалозите, които ни е неудобно да произнесем на глас. На тези диалози придаваме някаква форма, и тях оставяме да разговарят вместо нас. Нещо такова си мисля. Може и да греша, вероятно все още по един и същи начин, но знам, че това ми доставя огромно удоволствие, а и ми помага да не търся в мъката дяволи Щастието не е в онова, което си мислим че искаме да се случи. То е в онова, което се случва докато се учим да желаем извън собствената си воля. Сърдечни поздрави, Ани!*
  • Дошло е време за летене....Много хубаво!!!
  • Хареса ми!
  • Силвия, искрено вярвам в онова "НИЕ" което се състои от различни индивидуалности. С тях обичам да общувам... Хубаво ми е като знам че са наблизо Благодаря Ти!*
  • Стръмно е, а пътищата- не изринати. Както и да го (пре)смята човек, равното все не се вижда Хубаво ми е като знам че си наблизо. Благодаря Ти, Таня.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...