Засаждане на дивеч
Не вярваме на яростта,
но тя пръстта пробива
и стебло оформя.
Разлиства клонките.
Сдобива ги с пернати същества
и вкоренява връх в инстинкта
да се оправдава всяка жертва.
Доверието, казват, е
като страстта.
Изгуби ли се,
всичко свършва.
Надява се Началото.
Обича предстоящата Среда,
но тя пък се Страхува.
Все от Себе си и все до Смърт.
Сега е Време
да използваме представата ѝ
за копита и рога.
Макар и да не сме елени.
Смири, по дяволите, уязвимата душа.
Дошло е време за Летене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Нещо такова си мисля. Може и да греша, вероятно все още по един и същи начин, но знам, че това ми доставя огромно удоволствие, а и ми помага да не търся в мъката дяволи 
Щастието не е в онова, което си мислим че искаме да се случи. То е в онова, което се случва докато се учим да желаем извън собствената си воля. Сърдечни поздрави, Ани!*
