21 февр. 2007 г., 07:50

...Защо...

1.2K 0 7
Когато някога попиташ ме защо,
ще скрия аз очите си със длани
и отговорът мой ще е в писмо,
за да няма думи неразбрани.
Когато някога попиташ ме къде,
е скрито цялото, човешкото страдание,
ще сложа дланите на моето сърце,
ще потекът сълзи на отчаяние.
И когато пак попиташ ме защо,
ще кажа само, че ми липсваш,
че за любовта ми няма тържество
и не искам тя да те обижда.
И пак попитай ме защо -
аз ще гледам с поглед тъжен.
Показвам ти, че всичко вече е дошло
и няма път по който да се връща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Овчарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...