Feb 21, 2007, 7:50 AM

...Защо... 

  Poetry
5.0 (4)
1070 0 7
Когато някога попиташ ме защо,
ще скрия аз очите си със длани
и отговорът мой ще е в писмо,
за да няма думи неразбрани.
Когато някога попиташ ме къде,
е скрито цялото, човешкото страдание,
ще сложа дланите на моето сърце,
ще потекът сълзи на отчаяние.
И когато пак попиташ ме защо,
ще кажа само, че ми липсваш,
че за любовта ми няма тържество
и не искам тя да те обижда. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Овчарова All rights reserved.

Random works
  • People come and gone like the waves in sea - higher, higher...down... No goodbye, no see. Only queue...
  • I close my eyes, I see it all I watch the ships coming to shore I smell the salt. I feel the breeze ...
  • Whenever I think of us, what becomes of my mind Is a mess which I cannot trust; I am suddenly blind....

More works »