Липсваш ми,
защо ли всичко ми нашепва това,
защо отново и отново,
твоето име мълвя?!
Сълзи от очите ми текат,
като дъждовни капки ме обливат,
защо отново нещо нямам,
нещо липсва ми
и не зная какво е то!
Няма те, няма го и онова приятно чувство,
с което даряваш ме ти,
няма я и радостта от новите дни,
сякаш сърцето ми спряло е да тупти.
Защо вълнувам се, щом името ти чуя само,
"Обичам те!" в главата ми кънти,
истина ли е, ох, дали...
Страх ме е, утре ще те видя,
но няма да съм аз, същата твоя любов,
няма да мога да кажа нищо, а имам толкова неща,
които искам с теб да споделя...
И едно от тях сякаш е любовта.
28.12.2007год.
© Цвети Все права защищены