Защо?

Поэзия » Философская

591 0 3

С вечерите изгаря Небето.

Припламва, ей тъй, по края.

Синее гората, полето.

Звездите бистро сияят.

Тревожи се Божата твар

и Небесната птица се мае.

Нещо се помни... Бившето старо...

Нещо съзнанието терзае...

Стоя сам до реката.

Неподвижна е. Заледена.

Прикрива очите ръката:

- Защо този огън е в мене?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

stoyna (Стойна Димова)

Много сполучлива философска поезия, която те кара да си по-наблюдателен и сериозно да се замислиш за собствения си вътрешен мир:
"Тревожи се Божата твар
и Небесната птица се мае.
Нещо се помни...Бившото старо...
Нещо съзнанието терзае..."
Поздравление за всичко това и хубав ден, Краси!

2014-11-02T10:50:29+02:00
Eia (Росица Танчева)

Но тъй красиво е Небето, когато по края припламва...

2014-11-02T06:44:51+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Хм, да - трагедията не била в това, че тялото остарява, а това, че душата остава вечно млада и ... търсеща...

2014-11-02T00:04:26+02:00