ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
Nov 1, 2014, 10:46 PM

Защо? 

  Poetry » Phylosophy
358 0 3

С вечерите изгаря Небето.

Припламва, ей тъй, по края.

Синее гората, полето.

Звездите бистро сияят.

 

Тревожи се Божата твар

и Небесната птица се мае.

Нещо се помни... Бившето старо...

Нещо съзнанието терзае...

 

Стоя сам до реката.

Неподвижна е. Заледена.

Прикрива очите ръката:

- Защо този огън е в мене?!

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много сполучлива философска поезия, която те кара да си по-наблюдателен и сериозно да се замислиш за собствения си вътрешен мир:
    "Тревожи се Божата твар
    и Небесната птица се мае.
    Нещо се помни...Бившото старо...
    Нещо съзнанието терзае..."
    Поздравление за всичко това и хубав ден, Краси!
  • Но тъй красиво е Небето, когато по края припламва...
  • Хм, да - трагедията не била в това, че тялото остарява, а това, че душата остава вечно млада и ... търсеща...
Random works
: ??:??