ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Nov 1, 2014, 10:46 PM

Защо? 

  Poetry » Phylosophy
450 0 3
С вечерите изгаря Небето.
Припламва, ей тъй, по края.
Синее гората, полето.
Звездите бистро сияят.
Тревожи се Божата твар
и Небесната птица се мае.
Нещо се помни... Бившето старо...
Нещо съзнанието терзае...
Стоя сам до реката.
Неподвижна е. Заледена.
Прикрива очите ръката:
- Защо този огън е в мене?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Random works
: ??:??