ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855

Nov 1, 2014, 10:46 PM

Защо?

Poetry » Philosophical

589 0 3

С вечерите изгаря Небето.

Припламва, ей тъй, по края.

Синее гората, полето.

Звездите бистро сияят.

Тревожи се Божата твар

и Небесната птица се мае.

Нещо се помни... Бившето старо...

Нещо съзнанието терзае...

Стоя сам до реката.

Неподвижна е. Заледена.

Прикрива очите ръката:

- Защо този огън е в мене?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stoyna (Стойна Димова)

Много сполучлива философска поезия, която те кара да си по-наблюдателен и сериозно да се замислиш за собствения си вътрешен мир:
"Тревожи се Божата твар
и Небесната птица се мае.
Нещо се помни...Бившото старо...
Нещо съзнанието терзае..."
Поздравление за всичко това и хубав ден, Краси!

2014-11-02T10:50:29+02:00
Eia (Росица Танчева)

Но тъй красиво е Небето, когато по края припламва...

2014-11-02T06:44:51+02:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Хм, да - трагедията не била в това, че тялото остарява, а това, че душата остава вечно млада и ... търсеща...

2014-11-02T00:04:26+02:00

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0