16 дек. 2008 г., 14:46

Защо?

1.3K 1 3

Защо когато ми се плаче, сълзите не потичат,

значи ли, че безвъзвратно ти си ги отнел?

Защо когато ми се плаче, не мога да извикам,

значи ли, че и плачат ми ти си взел?

Нима не взе достатъчно, когато си замина,

че и душата ми отне,

нима не взе достатъчно, когато ме остави,

та искаш безмълвна, суха,

да падам всеки ден на колене?

Добре, ще падна на земята

и отново ще се поклоня,

но моля те, върни ми ти душата,

защото без нея ще умра.

Остави ме жива, дори и да се мъча,

остави ме жива, въпреки че без теб това не е живот.

Но нали така ще бъдеш ти доволен,

            ще ме гледаш как съм полужива,
          оставена и без любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...