Dec 16, 2008, 2:46 PM

Защо?

  Poetry » Love
1.3K 1 3

Защо когато ми се плаче, сълзите не потичат,

значи ли, че безвъзвратно ти си ги отнел?

Защо когато ми се плаче, не мога да извикам,

значи ли, че и плачат ми ти си взел?

Нима не взе достатъчно, когато си замина,

че и душата ми отне,

нима не взе достатъчно, когато ме остави,

та искаш безмълвна, суха,

да падам всеки ден на колене?

Добре, ще падна на земята

и отново ще се поклоня,

но моля те, върни ми ти душата,

защото без нея ще умра.

Остави ме жива, дори и да се мъча,

остави ме жива, въпреки че без теб това не е живот.

Но нали така ще бъдеш ти доволен,

            ще ме гледаш как съм полужива,
          оставена и без любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...