Защо оставих го отвън
по портите на сърцето ми да тропа?
Отнех му пак ключа към мен.
Защо оставих го отвън?
Всяка светлинка в душата гасне
под звуците на моите стъпки.
Защо в еднаквостта съм пак различна?
Защо не мога да обичам?
Защо в стремежа за живот умирам?
Защо измъчва ме отново тази мъка?
Защо умирам вместо да живея...
© Анхес Все права защищены
някой във мрака
житейски с -зашо?
тебе пък чака.
пожелавам здраве и късмет