18 окт. 2009 г., 06:47

Защо?

601 0 1

Защо сълзите ми отново блесват?

Защо аз пак съм слабата жена?

Защо без теб очите ми меланхолично трепват?

Защо на кръстопътя стъпвам винаги сама?

 

Защо душата ми не знае как се диша?

Защо сърцето ми напомня как ще спре?

Защо едва пристъпвам в хлъзгавата киша?

Защо ли болката не може да умре?

 

Защо ти винаги не вярваш?

Защо приписваш ми беди безброй?

Защо все пошла ме изкарваш?

Защо обидите към мен валят като порой?

 

Защо си мислиш, че съм силна?

Защо не мога да заслужа капка жал?

Защо пред думите ти съм безсилна?

    Защо достойнството ми се превърна в мокра кал?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...