18 oct 2009, 6:47

Защо?

  Poesía
600 0 1

Защо сълзите ми отново блесват?

Защо аз пак съм слабата жена?

Защо без теб очите ми меланхолично трепват?

Защо на кръстопътя стъпвам винаги сама?

 

Защо душата ми не знае как се диша?

Защо сърцето ми напомня как ще спре?

Защо едва пристъпвам в хлъзгавата киша?

Защо ли болката не може да умре?

 

Защо ти винаги не вярваш?

Защо приписваш ми беди безброй?

Защо все пошла ме изкарваш?

Защо обидите към мен валят като порой?

 

Защо си мислиш, че съм силна?

Защо не мога да заслужа капка жал?

Защо пред думите ти съм безсилна?

    Защо достойнството ми се превърна в мокра кал?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...