20 авг. 2011 г., 15:34

Защо...? 

  Поэзия
1180 0 4



Животът ни е кратък миг в безкрая,

живеем - кой как сметне за добре -

ту весели,ту тъжни,но накрая

всеки бори се за нови светове.


Давим се в проблеми и неволи,

оставащи без дъх в забързания ден,

превръщаме се в старци, бавно овехтели,

вземайки лекарствата си всеки ден.


Забравихме какво е да обичаш,

да се зарадваш дори на малките неща,

благодарности и мили думи да изричаш,

да разтопиш със тях човешките сърца.


А всичките се правим на велики,

на недостъпни за тревоги и беди.

И ако мъничко помагаме на всеки,

доброто във света ще победи.






© Теодора Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??