Защо...?
Животът ни е кратък миг в безкрая,
живеем - кой как сметне за добре -
ту весели,ту тъжни,но накрая
всеки бори се за нови светове.
Давим се в проблеми и неволи,
оставащи без дъх в забързания ден,
превръщаме се в старци, бавно овехтели,
вземайки лекарствата си всеки ден.
Забравихме какво е да обичаш,
да се зарадваш дори на малките неща,
благодарности и мили думи да изричаш,
да разтопиш със тях човешките сърца.
А всичките се правим на велики,
на недостъпни за тревоги и беди.
И ако мъничко помагаме на всеки,
доброто във света ще победи.
© Теодора Петкова All rights reserved.
