Защо ми каза, че ме обичаш?
Защо изрече тези тежки слова?
Нима в любов като ми се вричаш –
очакваш да промениш света?
Кажи ми аз какво да правя,
като зная истината твоя.
И как аз всичко да поправя,
като друга е истината моя.
Приятелю, светът е тъй огромен,
А няма място в него за мен.
Очакваш силата ми да те прави волен,
но тя забравена е там дълбоко и е в плен.
А исках да си тъй щастлив -
«Обичам те» тъй хубаво звучи...
Но не аз имам право да го чуя.
Приятелю, мълчи!
Искам да изчезна в този миг –
във вихъра на някаква реалност жарка,
да създам за всички любов споделена и с вик
да се върна пак, но вече не тъй страдаща и не тъй малка...
© Диди Все права защищены