22 янв. 2012 г., 15:39

Защо

958 0 4

Защо ми каза, че ме обичаш?

Защо изрече тези тежки слова?

Нима в любов като ми се вричаш –

очакваш да промениш света?

 

Кажи ми аз какво да правя,

като зная истината твоя.

И как аз всичко да поправя,

като друга е истината моя.

 

Приятелю, светът е тъй огромен,

А няма място в него за мен.

Очакваш силата ми да те прави волен,

но тя забравена е там дълбоко и е в плен.

 

А исках да си тъй щастлив -

«Обичам те» тъй хубаво звучи...

Но не аз имам право да го чуя.

Приятелю, мълчи!

 

Искам да изчезна в този миг –

във вихъра на някаква реалност жарка,

да създам  за всички любов споделена и с вик

да се върна пак, но вече не тъй страдаща и не тъй малка...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинско, съкровено и преживяно, написано в момент на върховна емоция. Понякога изкуството остава недооценено, но дори скрита под дрехите на грозотата някой разпознават красотата. Браво!
  • Ама може да не разбирате какво е искала да каже авторката, момичета
    Преди малко ми обясниха, как можело мида останала на брега, да се търкаля и чертае по пясъка
  • Ели, как да ти повярва авторката след като на друг неин стих, не по-добър от този има шест положителни коментара - и ето на, авторът решава, че го бива и пише ли, пише...

    Диляна, не искам да те обидя, но всеки си има призвание, а твоето определено не е поезията.
  • "Кажи ми аз какво да правя,
    като зная истината твоя.
    И как аз всичко да поправя,
    като друга е истината моя."
    Въпреки колебанията коя точно част е най-нескопосна (от всички посоки) смятам че това е абсолютния дизастър. Следвано от първи, трети и прочие куплети. На Ваше място бих сменила хобито.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...