22.01.2012 г., 15:39

Защо

954 0 4

Защо ми каза, че ме обичаш?

Защо изрече тези тежки слова?

Нима в любов като ми се вричаш –

очакваш да промениш света?

 

Кажи ми аз какво да правя,

като зная истината твоя.

И как аз всичко да поправя,

като друга е истината моя.

 

Приятелю, светът е тъй огромен,

А няма място в него за мен.

Очакваш силата ми да те прави волен,

но тя забравена е там дълбоко и е в плен.

 

А исках да си тъй щастлив -

«Обичам те» тъй хубаво звучи...

Но не аз имам право да го чуя.

Приятелю, мълчи!

 

Искам да изчезна в този миг –

във вихъра на някаква реалност жарка,

да създам  за всички любов споделена и с вик

да се върна пак, но вече не тъй страдаща и не тъй малка...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинско, съкровено и преживяно, написано в момент на върховна емоция. Понякога изкуството остава недооценено, но дори скрита под дрехите на грозотата някой разпознават красотата. Браво!
  • Ама може да не разбирате какво е искала да каже авторката, момичета
    Преди малко ми обясниха, как можело мида останала на брега, да се търкаля и чертае по пясъка
  • Ели, как да ти повярва авторката след като на друг неин стих, не по-добър от този има шест положителни коментара - и ето на, авторът решава, че го бива и пише ли, пише...

    Диляна, не искам да те обидя, но всеки си има призвание, а твоето определено не е поезията.
  • "Кажи ми аз какво да правя,
    като зная истината твоя.
    И как аз всичко да поправя,
    като друга е истината моя."
    Въпреки колебанията коя точно част е най-нескопосна (от всички посоки) смятам че това е абсолютния дизастър. Следвано от първи, трети и прочие куплети. На Ваше място бих сменила хобито.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...