22.01.2012 г., 15:39

Защо

951 0 4

Защо ми каза, че ме обичаш?

Защо изрече тези тежки слова?

Нима в любов като ми се вричаш –

очакваш да промениш света?

 

Кажи ми аз какво да правя,

като зная истината твоя.

И как аз всичко да поправя,

като друга е истината моя.

 

Приятелю, светът е тъй огромен,

А няма място в него за мен.

Очакваш силата ми да те прави волен,

но тя забравена е там дълбоко и е в плен.

 

А исках да си тъй щастлив -

«Обичам те» тъй хубаво звучи...

Но не аз имам право да го чуя.

Приятелю, мълчи!

 

Искам да изчезна в този миг –

във вихъра на някаква реалност жарка,

да създам  за всички любов споделена и с вик

да се върна пак, но вече не тъй страдаща и не тъй малка...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинско, съкровено и преживяно, написано в момент на върховна емоция. Понякога изкуството остава недооценено, но дори скрита под дрехите на грозотата някой разпознават красотата. Браво!
  • Ама може да не разбирате какво е искала да каже авторката, момичета
    Преди малко ми обясниха, как можело мида останала на брега, да се търкаля и чертае по пясъка
  • Ели, как да ти повярва авторката след като на друг неин стих, не по-добър от този има шест положителни коментара - и ето на, авторът решава, че го бива и пише ли, пише...

    Диляна, не искам да те обидя, но всеки си има призвание, а твоето определено не е поезията.
  • "Кажи ми аз какво да правя,
    като зная истината твоя.
    И как аз всичко да поправя,
    като друга е истината моя."
    Въпреки колебанията коя точно част е най-нескопосна (от всички посоки) смятам че това е абсолютния дизастър. Следвано от първи, трети и прочие куплети. На Ваше място бих сменила хобито.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...