Защо да плача,

щом блика в мене радостта?

Защо да пея,

щом живея в мъка и тъга?

Защо да искам

туй, що не заслужавам аз?

Защо да давам

топлина, щом сърцето ми е мраз?

Защо да любя

живота - бездомен сирак?

Защо да го мразя,

щом дава ми щастието пак?

Защо да пилея

младостта - неузряла вишна?

Защо да пазя

душата красива и пищна?

Защо да говоря,

когато нямам какво да кажа?

Защо да мълча,

щом думите тихо разяждат?

Тъй и сълзата

блести плахо в очите.

Тихо се моля,

Боже, освети ми ти дните!