Когато навън е мокро и мрачно,
и дъждът неуморно вали,
някак е тихо, тъй многозначно,
самотно, но безгрижно, нали?
Но защо да се крия в блясък,
да мисля за други, по-хубави дни,
да мечтая за богатства, за море и за пясък,
щом падат безброй топли сълзи.
Реших да остана навън в тъмнината,
да тичам бос под дъжда,
да се отдам без страх на самотата,
без жажда за мъст да умра. ...