Когато навън е мокро и мрачно,
и дъждът неуморно вали,
някак е тихо, тъй многозначно,
самотно, но безгрижно, нали?
Но защо да се крия в блясък,
да мисля за други, по-хубави дни,
да мечтая за богатства, за море и за пясък,
щом падат безброй топли сълзи.
Реших да остана навън в тъмнината,
да тичам бос под дъжда,
да се отдам без страх на самотата,
без жажда за мъст да умра.
Останах навън, без да разбирам,
човекът до мен, защо ли тъжи.
Той сам си избра тази боязън,
живот с болка и много сълзи.
Охлюв съм, сам в тъмнината.
Защо и моя свят ти също разби?
© Мартин All rights reserved.