Когато бях в болка безпаметна, в нужда,
протягах към вас отмалели ръце.
Но мойта зла участ тогаз
ви бе чужда,
отвърнахте ми с безразлично сърце.
То - лошото, казват, по хората ходи,
ще спре някой ден и на друга врата.
Дали ше откликна
на чужди несгоди?
За помощ и аз ще подам ли ръка?
Душата ми сякаш че се преобърна,
а исках да бъда със всички добра. ...