29.11.2011 г., 18:31

Защо?

729 0 0

 

Когато бях в болка безпаметна, в нужда,

протягах към вас отмалели ръце.

Но мойта зла участ тогаз

ви бе чужда,

отвърнахте ми с безразлично сърце.

 

То - лошото, казват, по хората ходи,

ще спре някой ден и на друга врата.

Дали ше откликна

на чужди несгоди?

За помощ и аз ще подам ли ръка?

 

Душата ми сякаш че се преобърна,

а исках да бъда със всички добра.

Мечтаех със обич

света да прегърна,

но колко горчилка изпих досега!

 

И чувствам, в черупка как се затварям,

усещам - и други как правят така.

Защо озлобяхме?...

Аз пак ви отварям сърцето си.

И ви подавам ръка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...