13 янв. 2006 г., 21:45

Защо?

1.2K 0 3
Защо ли влюбих се безкрайно
в твоите очи красиви,
защо сърцето толкова потайно
таеше раните от думите лъжливи?

Защо обикнах те веднъж,
защо това не можех да забравя,
защо ли толкова си ти могъщ,
защо не мога вече да те мразя?
 
Защо ме толкова жестоко ти рани,
защо погази моята любов,
защо сега сърцето ми кърви,
защо отвръщам аз на всеки нежен зов?

Защо ли бавно и безмилостно убиваш,
отнемаш правото ми на живот,
защо ли тайните си ми разкриваш,
а да разбереш не си готов?
 
Защо аз вече нищо не усещам,
защо не обичам както преди,
дори когато пак те срещам,
защо ли безразличен си ми ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • страхотно е...много е хубаво наистина...много ми харесва това че във всичките си творби си толкова искренна и емоционална!
  • Габи, благодаря ти за топлите думи и за подкрепата!
  • Нямам думи... просто е адски силен и пропит с чувство стих! Много се радвам, миличка, че вече ти е "безразличен" защото никой не заслужава да страда и да бъде нараняван от-цитирам-"жалки хора" лов ю

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...