Хората продават старите си вещи...

                                         Спомените си заменят за пари,

                                         за да могат с някакви стотинки смешни

                                         да изкарат следващите дни.

                                         Тяхното достойнство се е свило!

                                         Клекнало е в съботния ден,

                                         на пазара – между ябълки и сливи,

                                         и изнудва всяко портмоне.

                                         – Леле, как си го закършил, братче!-

                                         казва мазен купувач.

                                         – Ти пък искаш всичко за петаче!

                                         Няма сделка, няма ли файда!

                                         След такива разговори злъчни,

                                         ставам бързо дървен философ.

                                         В аулата на раздразнената глъчка

                                         се разглеждат Бит и Общество!

                                         Платон би написал нови "Диалози".

                                         Шекспир би им посветил сонет.

                                         Диоген би търсил още със фенера този,

                                         който може да се нарече Човек!

                                         Аз съм беден, гладен стихоплетец –

                                         ровещ мъдро в мръсния Живот...

                                         Ако тука сте открили нещо –

                                         то е камък и боли... Защо?