4.04.2018 г., 0:53

Защо?

583 0 0

                                         Хората продават старите си вещи...

                                         Спомените си заменят за пари,

                                         за да могат с някакви стотинки смешни

                                         да изкарат следващите дни.

 

                                         Тяхното достойнство се е свило!

                                         Клекнало е в съботния ден,

                                         на пазара – между ябълки и сливи,

                                         и изнудва всяко портмоне.

 

                                         – Леле, как си го закършил, братче!-

                                         казва мазен купувач.

                                         – Ти пък искаш всичко за петаче!

                                         Няма сделка, няма ли файда!

 

                                         След такива разговори злъчни,

                                         ставам бързо дървен философ.

                                         В аулата на раздразнената глъчка

                                         се разглеждат Бит и Общество!

 

                                         Платон би написал нови "Диалози".

                                         Шекспир би им посветил сонет.

                                         Диоген би търсил още със фенера този,

                                         който може да се нарече Човек!

 

                                         Аз съм беден, гладен стихоплетец –

                                         ровещ мъдро в мръсния Живот...

                                         Ако тука сте открили нещо –

                                         то е камък и боли... Защо?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...