25 авг. 2018 г., 00:34

Защо?

676 1 0

Не си ли спомняш, че ме остави,

сама да плача във нощта...?

Защо се връщаш...? Какво забрави...?

И дали ще откриеш нещо ти сега...?

Във шепа пепел се превърнах,

след пожара просто изгорях,

а вятърът пепелта раздуха

по всички посоки на света...

В порой от сълзи се превърнах,

а слънцето ги присуши.

Кристали от сол

във формата на разбито сърце останаха,

а сърцето все още плаче с кървави сълзи...

Душата ми дали ще те забрави...?

Дали все още иска да си тук...?

Аз питам те:

Защо се връщаш? Какво забрави?

Ти своят избор сам направи-

потегли ти и ме остави

сама да плача във нощта...

 

2      23-08-2018                        Maryroj

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...