25.08.2018 г., 0:34

Защо?

675 1 0

Не си ли спомняш, че ме остави,

сама да плача във нощта...?

Защо се връщаш...? Какво забрави...?

И дали ще откриеш нещо ти сега...?

Във шепа пепел се превърнах,

след пожара просто изгорях,

а вятърът пепелта раздуха

по всички посоки на света...

В порой от сълзи се превърнах,

а слънцето ги присуши.

Кристали от сол

във формата на разбито сърце останаха,

а сърцето все още плаче с кървави сълзи...

Душата ми дали ще те забрави...?

Дали все още иска да си тук...?

Аз питам те:

Защо се връщаш? Какво забрави?

Ти своят избор сам направи-

потегли ти и ме остави

сама да плача във нощта...

 

2      23-08-2018                        Maryroj

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...