Не си ли спомняш, че ме остави,

сама да плача във нощта...?

Защо се връщаш...? Какво забрави...?

И дали ще откриеш нещо ти сега...?

Във шепа пепел се превърнах,

след пожара просто изгорях,

а вятърът пепелта раздуха

по всички посоки на света...

В порой от сълзи се превърнах,

а слънцето ги присуши.

Кристали от сол

във формата на разбито сърце останаха,

а сърцето все още плаче с кървави сълзи...

Душата ми дали ще те забрави...?

Дали все още иска да си тук...?

Аз питам те:

Защо се връщаш? Какво забрави?

Ти своят избор сам направи-

потегли ти и ме остави

сама да плача във нощта...

2      23-08-2018                        Maryroj