19 авг. 2007 г., 17:19

Защо

Поэзия

772 0 1

Защо ме е страх
да гледам в очите?
Защо да намразя
така ме е страх?

Стените високи
защо не понасям?
Защо ме боли,
когато сама съм?

Защо се боя
от времето хубаво?
Да свърши света?
Би било глупаво!

От силния вятър
защо се предпазвам?
Щом помня мечтата си -
значи си вярвам.

Защо се съмнявам
във думи неказани,
защо им обръщам
изобщо внимание?

Коя съм, къде съм
защо да не питам?
Защо да не мога,
щом често опитвам?

22 ян. 2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0