19 авг. 2007 г., 17:19

Защо

Поэзия

768 0 1

Защо ме е страх
да гледам в очите?
Защо да намразя
така ме е страх?

Стените високи
защо не понасям?
Защо ме боли,
когато сама съм?

Защо се боя
от времето хубаво?
Да свърши света?
Би било глупаво!

От силния вятър
защо се предпазвам?
Щом помня мечтата си -
значи си вярвам.

Защо се съмнявам
във думи неказани,
защо им обръщам
изобщо внимание?

Коя съм, къде съм
защо да не питам?
Защо да не мога,
щом често опитвам?

22 ян. 2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0